the-phantom-lady (Футболистката)
5 31
Apr 12, 2009, 12:54 PM

Умирам...! 

  Poetry » Love
870 0 4

Щом бавно настъпи нощта

и хвърли над мен наметало,

аз бавно напускам света,

умирам за ново начало.

Умирам, тъй бавно на кръст

съм сякаш разпънат от дните,

в които не съм била до теб,

но съм преследвала мечтите.

Умирам в нощта, но без страх,

със болка сладка заспивам,

знам с утрото слънчево пак,

че дваж по-обичаща се раждам.

© Футболистката All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми, само без последния ред, римата съвсем я няма!
  • И аз се сетих за Дебелянов... Честно казано от нещата, които си публикувала тук, това най-много ми допадна.
    Но мисля, че имаш още доста работа. Чети повече и отделяй внимание на нещата, които пускаш.
    Успех!
  • "Аз умирам и светло се раждам,
    разнолика, нестройна душа..."
  • Браво, много ми хареса!
Random works
: ??:??