Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
Mar 17, 2005, 10:26 PM

Умираща душа 

  Poetry
937 0 2

Навсякъде е само една

безмълвна тишина,

а моята душа,

бавно отива си във самота.

А къде си ти,

къде си сега?

Зная скиташ нейде по света

и разбиваш хиляди сърца.

Караш другите да страдат,

тъй както направи и със мен.

Остави ме да гния нейде във тъма,

и да страдам за любовта,

проклинайки своятя съдба.

Сега радваш се, нали?
Радваш се на моите сълзи

и на това, че мене ме боли?

Но знай,

всичко веч за мен изгуби смисъл.

Сега моля те,

недей идва утре!

Не клякай

пред каменната плоча

тъй студена.

Веч е късно за цветя,

отиде си от тоя свят,

моята душа.

Върви,

по пътя си върви!

Уби ме някой!

И това бе ти!

© Владимир Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??