умираща душа

Feb 27, 2008, 11:28 AM

Poetry » Love

555 0 3

Сама съм пак,
навън е мрак,
по тялото ми вали студеният сняг,
а аз лежа на морския бряг.
Сама с мечтите,
от любовта изчезнаха следите,
по лицето стичат се сълзите
от спомена ми за лъжите.
За мен последен ден това е,
но никой тва не го и хае,
за съдбата ми никой не знае
и душата ми не спира да ридае. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

умираща душа

Want to read more?

Random works