...


Тихо е! Заслушай се в дъжда...
(Нашепваше ни приказка една.)
В която премълчани думи
(и желания)
се стопиха в следобедна мъгла.
Тихо е! Усещаш ли дъжда?
По стъпките на есенни мечти вървя.
...
(СТОП кадър! Върни назад!)
Обещах си този път
нова приказка да сътворя.

Още ли си тук?
Слушаш ли?
Така...

Нека ти разкажа
за чакалнята на Ада.
Например... че си следващият
на изчакване. (Изненадан!?)
Колко хубаво, нали?
Последвал си грешната табела.
Твърде жалко...
A може още да боли!
Ще се свиваш конвулсивно
от погнуса!
Ще се молиш всичко да е сън!
О, повярвай ми, драги -
почакай да видиш само
каква гадина мога да съм!
Защо крещиш, бе?
Нали си в "разказа, прошепнат
и погълнат в мъгла"?
В извратеното ти, долно съзнание
дори щастливият край
на моята приказка
изглежда като оргия с прокажени.
Ха-ха! (Няма да те спася!)
Нагарча ли ти вече, мили?
На периоди (като този)
изгрубявам. Свиквай отсега!
Че на приказката
ú се вижда краят.
Спри да виеш
като побесняло псе!
Нямам хляб за теб!
Яж тая дяволска отрова!
...
(СТОП кадър! Върни назад!)

Зад себе си смътно дочувам стъпки.
(Ех, мъгла... Къде беше досега?)
За теб, мили, приказката тук завърши!
В зениците ти... приспах есента.