Облачното настроение притихна,
сля се с тишината,
а северните ветрове отвяха
тъгата, страха и самотата.
... И пепел от изгаснали любови,
предателства от дружби неродени,
мечтите ми са толкова лъжовни,
в окови настоящето оплели.
Клади от лъжи и изневери
разпалват в мене старите пожари,
чувствата ми днес са овъглени,
а очите ми - отдавна пресушени.
Уморих се от неканените гости,
настанили се в сърцето ми без време,
не търся извинения и прошки,
а болката ми някой да отнеме.
© Електра All rights reserved.