Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен,
умората от всичките усилия,
умората, че тръгвам си накрая...
накрая... на последните си сили...
Но тръгвам и с надеждата, че има
все някой, който учи здраво
и с искрено желание да взима
от туй, което искам да раздавам... ...