Умората неканена пристига
Нахално влиза, сякаш си е вкъщи
Изцежда здраво и окото и не мига
Държи те с кокалестите си пръсти
Опитваш се да я убиеш
Съсичайки я с меч от чиста сила
Оказва се, не можеш да надвиеш
Защото тя навред се е пропила
Но ето, идва ден когато
Умората е сякаш уморена
Изчезва като птиче хвърковато
От силата ти повече не взема ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up