Умора. Като тежко и мъгляво нищо притиска свитите ми рамене. Насечено, безшумно дишам, сънлива болка. И коне! И хора! И галопиращи въпроси по черепа отвътре блъскаха, че мозъкът ми се износи и проглушиха го от съскане! Умора. Преглътната насила леност. Разлята, слята със кръвта ми - отровена от малоумна ревност, препълнена с ненужни думи. И хора! Призрачни лица. Еднакви. И напластени, гнусни като мухъл. И обезмислени очаквания - като отрова съм ги сукала. ............................. Умора. Безсрамна, безкомпромисна и зла, и гладна за съня ми крадла! Дано безпаметното нищо на съня от нея сутринта да ме избави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.