Уморен съм, а не мога да заспя.
Очите си кървясали отворени държа,
че времето – илюзия голяма, все не ми достига.
Безплодно преминават дните ми.
Сериозен труд не мога да полагам.
Забравил съм какво е да работиш.
Безцелно лутам се из пътища безкрайно еднообразни.
Жадувам аз за капчица наслада.
Какво е радост искрена не помня.
То бяха месеци, години... откакто ме напусна.
Къде си ти, о, щастие лъжовно?
Нима завинаги изгубено си ти?
© Тео All rights reserved.