Feb 20, 2010, 12:54 PM

Уморен 

  Poetry » Other
1048 0 13
"...Подожди немного,
отдохнëшь и ты."
- Лермонтов

Уморен.
От това, че се съмва.
от това, че се мръква.
Уморен съм да нося деня
и да топля нощта.

Уморен съм да нося душа.

Колко пъти минава край мене смъртта
и оставя очите си,
с тях да гледам света,
ръцете си -
с тях да посягам към хляба,
тихи стъпки на есенен дъжд -
да ида навсякъде,
всичко да видя и чуя.

Да остана навсякъде -
всичко видяно и чуто.

И останал без себе си
да въздъхна:
най-страшното беше.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесен стих! За драмата да живееш с душа!
  • разплака ме...
    и не забравяй, че имаш да черпиш...
    Райсън...
  • и аз,
    като Зинка... *
  • Стих-философия.Чудесен.
  • Хубав стих... и мъдър...
  • "Уморен съм да нося душа."
    Хубав и мъдър стих!Най-тежко е да носиш душа сред бездушници!

  • Шапка долу пред мъдростта ти! Когото се докосваш до живота с онова познание, добито от срещите със смъртта - тогава дори вкусът на глътката вода става друг...
    Мъдростта е тага и умора! Ти ги носиш достойно, приличат ти!
    А стиховете ти се помнят!
  • Остава ни единствено надеждата, че предстоят хубави дни.
    Поздрав от мен!
  • Ех, Райчо...уморява ни този живот, приятелю...но пак е сладък...
    Поздрави!
  • Финалът е истинско човешко чувство, за което искрено те поздравявам!
  • Понякога е така Райсън, уморени сме дори да носим душите си...
    "И останал без себе си
    да въздъхна:
    най-страшното беше." - усмихни се, тогава и чакай хубавото, а то няма да закъснее да дойде, ако му вярваш силно!
  • Чудесен стих!
    Б.
  • Хареса ми!
    Поздрав!
Random works
: ??:??