Уморената любов е странно тиха
босо стъпва по безстрастно ложе.
Изболяла глас във пет-шест стиха,
Любовта изстива тихо. Тя го може.
Уморената любов си тръгва сляпа.
Както е дошла, без план, ни разум.
Неразбрана, недопусната, без вяра.
Не докоснала, не любила, с боязън.
Уморената любов, така категорично,
не приема да е пъхната в килера
Срещу залък време, някак прозаично.
През ключалката да гледа премиера. ...