Уморено изгрявам,
светя по задължение
Досадно и унило
хвърлям малко лъчи
И днес ми е криво
Ще се скрия зад облак
Ще поплача, за да ми мине
Светя с години...
Тъжно кълбо
Запалвам, раздавам, изгарям, горя
Със всички и с никого
Самотна стихия...
Аз съм голямата илюзия
за могъщото слънце
Един ден няма да ми остане нищо,
един ден няма да изгрея...
© Красимира Масларска All rights reserved.