Ninsi (Нина Найденова)
86 207
Nov 17, 2007, 10:10 AM

Уморено небе 

  Poetry » Love
588 0 3
 Небето се усмихва, уморено от лъжи,
 слънцето блести, но с тъмна светлина,
 и някъде в мрака едно сърце мълчи,
 то е покосено от измами и тъга.
 И там някъде, сред суета и вик,
 лееха се тежки сълзи от любов,
 и де да беше продължило миг,
 да не беше чула товя зов...
 Но така стана, че в море от самота
 и сред гора с много високи дървета,
 удави се и се изгуби нейната душа,
 предадена от теб и любовта.
 Не разбра ли, че светлината вече я няма за нея?
 Тя тъжна песен запя, и сега тежки сълзи се леят,
 красотата избледня, а очите са сиви и дълбоки,
 а къде е радостта - далече в небеса високи.
 Прекалено трудно е, те са толкова недостижими,
 щастието е тъй далеч, а тя не може да го стигне.
 И всичко това, заради твоята подла лъжа,
 тя страда и няма радост, а само тъга.
 И така... небето се усмихва, уморено от лъжи,
 слънцето блести, но с тъмна светлина,
 и някъде в мрака едно сърце мълчи,
 то е покосено от измами и тъга.

© Нина Найденова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??