Умори се душата ми - скитница... Умори се да търси. Не остана по нея местенце без рана. Живот не остана... И проклинам съдбата, проклинам и дните си... Плаче с моите сълзи, и бучи океанът... До брега не достигнах... А така се нуждая от бряг! Всяка нова любов като бурна вълна ме връхлита, не оставяйки нищо в ответ, а отнася по нещо от мене. Стене в болка душата ми, вие в ужас, жестоко разбита... Уморено се борех... до смърт, път към дъното да не поема... Умори се душата ми – скитница... търси вече, жадува покой...
Най-много ми хареса първото четиристишие. Надолу нещо ми се изгуби. Мисля, че може да стане и много по-хубаво. И ако ми позволиш, моля те, никога не проклинай съдбата си, дните си. Да се прокълнеш сам... Настръхвам! В миговете, когато сме най-сами, нека молитвата ни е на помощ! Поздрави от мен! Най-искрени!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и като зная колко е красив гласът ти...иска ми се да я запееш...
с обич, мила Нуше.