Уморих се...
Погледнах часовника и усетих, че времето е спряло.
Беше изминала само секунда страдание от мига на истината.
Уморих се да гледам в очите на хората
и да виждам в тях пустота и пустинна самота.
Уморих се да очаквам отговори на незададени въпроси,
които душата ми всеки ден проси.
Уморих се да бягам към това, което нарекох живот,
което докосвах, но никога не притежавах.
Уморих се да тлея в нечия мисъл,
нямаща и прашинка от нежността.
Уморих се да говоря, но да не казвам нищо. ...