Вече минаха десет години и угаснаха десет лета. Знам, че трябва със теб да празнуваме, но какво ще си спомним сега? Спящи мигове, неми каданси на трептящо-семеен екран. Остаряла съм вече... от скитане. И дали да се радвам?... Не знам! Изживявах те бързо... бледнеех. И прощавах за всичко... не питах. Все без време за обич копнеех, но с крещящ егоизъм се сплитах. Все по-малко се чувствах... умирах и от страх измълчавах обидите. В черни нощи до бяло се взирах и те търсех в герои... от книгите. А сега се топя в менемразене. Да те съдя - дори и не смея. Уморих се до болка от лазене! Уморих се... за теб да живея!
Усмихна ме прекрасния ти изказ, Кремена! А и финала за мен е оптимистичен. Уморих се... за мен значи ... Не мога вече! Заслужавам повече! Не знам, може да съм сложила розовите очила и само да ми се иска да е така.
Страхотно е просто.Една реалност за много жени, изразена от теб по простичък, но великолепен начин! Освен това показва твоята силна и благородна душа. Бъди над нещата и живей!!! Поздравчета и от мен!
Поздравления за стиха много е истински...
Животът променя и нас и представите ни
за много неща ,но в пукнатините винаги
има нещо ,което си струва празнуването...
/или напиването/ Наздраве!ако не за празника,
то за стиха ти си струва да се вдигне чашата!!!
Опитай се във него да обичаш,
това което с обич си му дала.
Отдръпнеш ли се - то ще стане ничие
и може би напразно си живяла!
Но ти си млада! Ти сама решавай!
Стихът ти адмирации заслужава!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.