Свалете си костюмите и маските
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна
из безкрайните порочни лабиринти
в търсене на пътя който ще отвежда
към ваш'те добродетели дълбоко скрити
Уморих се и до там да гледам
Как гордо крачите като царе
Пристъпвайки по златната постеля
Изтъкана от безбройните ви грехове. ...