Уморих се

Mar 23, 2010, 2:40 PM

Poetry » Other

853 0 2

Свалете си костюмите и маските

На услужливите и добродушни хора

Махнете и на лицемерието си окраските

Които движат го със механична сила без умора

Че уморих се вече да се лутам безнадеждна

из безкрайните порочни лабиринти

в търсене на пътя който ще отвежда

към ваш'те добродетели дълбоко скрити

Уморих се и до там да гледам

Как гордо крачите като царе

Пристъпвайки по златната постеля

Изтъкана от безбройните ви грехове.

Умориха се очите ми та чак ми пари

От погледите ви болезнено критични

От поведението ви на всевишни господари

От тези жестове така привични.

Уморих се... Ах колко съм се изморила

Да гледам тези образи така банални

Как все така невинно със неземна сила

Си носят маските на рицари печални

Please sign in with your account so you can comment and vote.

KingLION (Красимир Иванов)

2010-03-24T19:02:36+02:00

Много силно! Това, което ти описваш ми е до болка познато. Много често и аз си казвам "Уморих се", но въпреки умората човек винаги трябва да продължава!
Monny (Симона Гълъбова)

2010-03-24T16:11:24+02:00

хареса ми основната идея... позната ситуация