Уморих се да бъда аз човек,
разцепващ въздухът на две,
уморих се, век след век,
кръвта във вените ми да тече.
За света съм най-опасен,
докосващ всеки миг,
никога със себе си не съм съгласен
и не чувам ничий вик.
Като проклятие падам над Земята,
руша, градя и завладявам,
търся пролуки и в необята,
с надежда Вселената да покорявам. ...