Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Sep 23, 2018, 7:48 PM

... умра ли, ще е нощ, но звездопадна... 

  Poetry » Other
592 8 20

Върти тъгата острото вретено,
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.

 

Луната сърп пък разкрои небето,
от спомени, звезди и урагани,
тя пачуърк съши ми. И в сърцето
изгря дъга. Без белези и рани.

 

И жива съм. И песен, цвят съм, слово.
Душа, сърце – трохи за птици гладни.
Раздам ли ги, съшивам ги отново,
умра ли, ще е нощ, но звездопадна...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??