Oct 3, 2008, 2:40 PM

Униние 

  Poetry » Phylosophy
555 0 12
Нощува неусетно премаляло,
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание
във недвусмислено повествование...
По своя път не крачи с порива си
и не безславно до заветната врата,
и не безхрабростно... стопявано,
а както подобава скришом пазено...
с милувките съдбовни и мъчителни,
зад завеси в червено томителни
и пламнали с особен кървав блясък,
без огнен, приказен, вълшебен тласък...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??