http://www.youtube.com/watch?v=uvgi7P97lu0
Той е толкова крехко-раним, сякаш стъклен.
Ти едва ли допускаш дефекта.
Че е празен и нищичко няма отвътре.
Само твойта измислена летва,
че е може би някак си твърде високо
за света, който ти обитаваш.
И обичаш, макар че си цялата broken.
И обичаш, но друг. Идеалът.
Ти го търсиш зад някаква липсваща същност.
И се съдиш за тези провали.
Всички хвърлени думи по него се връщат. ...