Като писък искам да се врежа
надълбоко в твоя собствен мрак.
Като ужас ням да се оглеждам
в твойте ириси. До дъното им чак.
Като болка да прережа сетивата,
като мраз да пъпля по плътта.
Като рана да загнивам във душата,
разума ти с дъх да умъртвя.
Като сто стихии мойте пръсти
тебе да пребродят. Ураган
да разпъва ветрове на кръстове,
а душата ми да се пречиства там. ...