Вятър лудешки затича по улиците,
Хората се изпокриха – всичките.
От прозореца,сив и блед, се вижда ураганът.
Някъде отвисоко закрещя зловещо гарванът.
И се чуват уплашените викове на децата…
Навсякъде царят страхът, адът и мъката…
Къде се губиш, човече?
Да те няма навънка вече!
Дебне мощният ураган, готов да убива…
Прегръдки загубени, хора погубени под природата дива.
Когато си сам, ти си загубен завинаги.
Когато си с друг рискът е по-голям – винаги! ...