Урановите хора

Feb 8, 2012, 10:39 PM

Poetry » Other

705 0 4

УРАНОВИТЕ ХОРА

Урановите хора са
твърде странни птици.
Щом срещнат те - разбираш -
пленен си от умници.
Забравяш ден ли, час ли,
а може век е минал? -
от този миг съдбовен
на неслучайна среща
с един човек чаровен.
Прегърнал в унес нежен
той свойта мандолина,
(другарка неразделна
през бурните години),
сърдечно и с усмивка
звезди възпял, и вино.
А после, неусетно,
с очи бездънно сини,
надниква ти в душата...
И - ето, с него литваш
там горе, в висините.
И - носиш се ефирно,
и блясва лъч в косите...

Ех, мили татко,
колко днес ми липсваш!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

HrisMelodia (Хрис)

2012-02-10T12:38:37+02:00

Рим каза, въпросът е приключен. — Roma locuta, causa finita'
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-10T12:08:25+02:00

Благодаря за разясненията. Би могло заглавието да е със звездичка, поясненията да са под стиха. За да знаят читателите за какво става дума. Иначе наистина е неясно.
HrisMelodia (Хрис)

2012-02-09T19:24:30+02:00

Хората, родени под знака на Водолея, са подвластни, според астрологията, на планетата Уран. Тя, от своя страна, е символ на устрем към всичко ново, към бурното развитие на технологиите и също така- внезапните обрати н живота, водещи до по-добро.Тези хора "виждат" интуитивно много, много напред...А образът, който съм нарисувала, е на моя баща и не е необходимо да е обобщаващ за цялото човечество, нали?
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-09T13:29:46+02:00

Поетесата вероятно знае за какво пише, какви са тези уранови хора. Но не го споделя. Затова остава неразбрана. Доказва го липсата на коментари. Съжалявам, неясни са и образите, и внушенията. Финалът е разбираем, но останалото...