yotovava (Валентина Йотова)
2644 22373
Feb 14, 2020, 9:39 AM

Урок по пускане на хвърчила 

  Poetry » Phylosophy
602 7 13

УРОК ПО ПУСКАНЕ НА ХВЪРЧИЛА

 

Едва ли вече мога да си спомня

как в пролетната привечер в града

един напълно непознат бездомник

научи ме да пускам хвърчила.

 

С усмивка по-широка от полето,

навил за връв разбридано зебло,

той с груби пръсти връзваше полека

две летвички връз смачкано платно.

 

Съдрал докрая вехтата си  риза

с небесен цвят  –  отдавна избелял,

опашчицата от листа наниза

и вятърът след нея полудя.

 

Нагоре, все нагоре, там където

аз вярвам, че се сбъдват чудеса,

хвърчилото се вдигаше далеко

и чезнеше във заника пред нас.

 

Как странникът си тръгна – не усетих,

и как напусна без следа града.

Аз летвичките, скършени, намерих,

увиснали на старата греда.

 

Започнах да сънувам оттогава,

че всяка нощ поникват ми крила

и аз летя към залезната лава,

но все се сепвам в лепкавия мрак...

 

И днес ако денят ми се е сгърбил,

светът – от нерви – свит е на кълбо,

копнея онзи скитник да се върне –

сина ми да научи на любов. 

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Елиза13 (Мария)
  • Да срещнеш добър човек не е рядкост, но е рядкост някой да ти е благодарен, ако си направил добро, но не колкото "да се каже," а от сърце! Идеята на стихотворението ти е наистина прекрасна!
    Поздрави!
    Литатру
  • Валя, великолепно е! Поздравления
  • Хубаво...
  • Всеки човек ни е един Учител. Важното е да разберем какъв урок ни е донесъл.
    Прекрасен стих, Вале!! Прекрасен!!
  • Прелестно стихотворение Валентина!
    Наситен, затрогващо топъл и изключително красив! Още с първия куплет ме грабна! Благодаря за удоволствието от преживяното! Аплодисменти!

    "Съдрал докрая вехтата си риза
    с небесен цвят – отдавна избелял,
    опашчицата от листа наниза
    и вятърът след нея полудя"
  • Прегръщам ви, приятели, поне веднъж в живота си всеки от нас трябва да срещне този учител.
  • Много красиво стихотворение. "копнея онзи скитник да се върне –
    сина ми да научи на любов. "
  • А странникът бездомен не е ли пуснал всъщност любовта?!
  • Ооох! Много е хубаво!
    И ти ще го научиш, сигурна съм. А той, заради това, ще види други бездомници, които ще го научат на други човечности...
  • Валенце!
  • Толкова е хубаво да полети човек в небето на прекрасната ти поезия!✈️
    Нека животът те обича, Вал! ❤️
  • Стихът навява носталгия и копнеж към добрите, отминали времена, към детството, когато още вярвахме в чудеса. Хареса ми!
Random works
: ??:??