Доведе със себе си морският бриз,
един спомен отдавна забравен,
ти беше поредния мой каприз,
за цяла вечност така изоставен.
Без глас лъчите шеметно говорят,
на всичко за мене беше готов,
в сърцето бушуват чувства и спорят,
защо не ти отвърнах с любов?
Обичаше ме силно в онези дни,
но глупава бях и не го оцених.
Сега те желая, но ти усмивката скри
и към себе си затвори всички врати. ...