Усещам, че си тук. Не искам даже да те гушна.
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.
И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.
Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен.
Сърцето ми е кръв. Теб не може вече да обича.
Прости ми за съня. Напразно те помолих да останеш.
Рисувам си деня. В Отеца съм. Просто другаде ме няма!