Ще се срещнем! Зная. В късно време.
Някога. И в някой друг сезон.
Когато ще съм още лятна нежност.
А, ти, все още - с млад и луд копнеж.
И целият ни свят ще е вълшебен.
Ти, ще си утро на моето небе.
Аз пък - птица устремена,
с белите криле до теб да спре.
Ще е минал сезонът - тъй дъждовен.
Само двама. В нашето гнездо.
В което твоето дихание да сещам,
а моето усещане - да не е само! ...