Мълниите се извиват назад, щом погледнеш към мен,
и отива си тъмният Ад, от страх сътворен...
В този миг усещам, че още съм цяла,
пак живота харесвам и сякаш съм в Рая... и тичам към теб...
Но краката ми омекват,
сякаш идвам към безкрая,
всички звукове отекват и коя съм, пак не зная...
А накрая пак усещам,
че всеки миг е творение,
всяка обич е миг,
винаги има спасение,
чувам пак твоя вик... ...