Ако трябва с думи да те нарисувам,
ще ми е трудно да ги избера,
и може би докато съществувам,
едва ли истински ще подбера.
Тъгата ми не позволява да те хваля,
добрината ми -да те виня,
как рисунката си да направя,
да те похваля или да те укоря?
Анфас и профил ми позираш
от тридесет години до сега,
но може би едва ли подозираш
как изглеждаш в моята душа? ...