Стоя с наведена глава и мисля за това, кога изгубих любовта?
А мога ли да се спася от тази празна самота и на каква цена?
Какво готов съм да продам и няма ли да ме е срам?
Мислите са оковите на човечността и трудно се живее със вина,
че заради страха, можеш да запратиш душата си във вечна тъмнина!
Но стига вече с таз печал, чийто плод във мене и узрял.
Светът е пълен със тъга и никой не би оцелял, ако се беше той предал!