Jun 14, 2009, 9:59 PM

Усещане за мама 

  Poetry
1110 0 2

Първи път

когато те усетих,

мамо,

то бе твоят скут -

уханен,

топъл,

мек.

Раснах

и пораснах в него.

Вече съм голяма.

За мен

ти винаги оставаше

най-важният човек.

Да, мамо!

Твоята любов

със кротка светлина

огряваше

неравното ми

и усойно

битие.

И как се случи?!

Аз, порасналото ти дете -

улисана

във делника житейски,

на кръст

разпъвана

между задачи в службата

и грижи за дома -

така и не видях,

така и не разбрах

твоето човешко слънце

своя земен път

кога измина.

Последен лъч

от залеза

помилва ми

лицето

само

и тихо

се стопи

в нощта.

Тогава

за последно

те усетих,

мамо -

във болката,

че вече

съм

без тебе

на света!

© Мария Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??