Ти ли си този,
който съблича душата ми
ден подир ден...
и както вятъра
оголва дървета навън,
сваляш
лист след лист от мен?...
Ти ли си този,
който владее съня ми
нощ подир нощ...
и както луната е знак
за любовно настроение,
ти ме зареждаш
с вълшебно копнение?...
Ти ли ми даваш
надежда и сила,
ти ли си моята
нежна закрила,
пристана тих
за уморена скитница,
острова красив
за волната птица?!
Ти ли си този...
истинският?!
© Ани Атанасова All rights reserved.