Октомври си отива. И мълчи.
Зад облак скрил усмивка. Безразличен.
С разплакано небе, като очи
на мъж, който на юли ми прилича.
Вали. Дъждът покана е за блус,
зад спуснатите щори – танц за двама.
Студът ще стегне скоро леден пулс.
Освен любов – друг огън няма, няма...
В прозорците ще потече тъга
и ще текат звезди отвъд мъглата.
А в мрака – мрак с невидима ръка
ще дави нощем в локвите Луната. ...