Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите
в душата, носена от древните,
светлина нахлува през дверите
в душа, крадена от резервните.
Виждам... носиш реките
на миналото,
в косите ти пламти
оранжевата трева… оо, да. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up