Умирам. По усещане - наистина. 

(Смъртта ме е целувала със страст)

Боли ме. Като рана, неизчистена

от мъка по несбъднатото "Нас" 

Съдбата е жестока. Нелогична.

Лъжливо стене в тонове на нежност. 

И аз започвам тъкмо да те наобичам, 

когато ти отнемаш ми надеждата. 

Ще свикна от неволя. За последно. 

Понеже ще съм жив. (Макар насила.) 

В душата ти отново ще приседна. 

Преди завинаги да си отида... 

Стихопат. 

Danny Diester