Aug 18, 2010, 10:43 PM

Усещане за усещането 

  Poetry
756 0 11

Една жена притихна до ръба
на най-големия каньон на самотата.
Посоките ú зидаха стена.
Под ноктите ú оглуша тревата.
А хоризонта остро набразди
с върха на слънчеви резци - чертите ú.
Безчет бездънни пещери, 
където дълго ще се дави времето.
И незаченатите изгревни деца
със пъпната си връв държат хвърчилото.
Една жена превръща в тишина
сезона на ненужните си истини.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??