Дори и с душа, от мрака пленена,
прелитай в сън, изваян от мечти,
дори нощта да е от студ ранена,
не оставяй звездата да се вледени.
И ако пак те приспива тъгата,
ти в съня си ù благодари,
че отново пърхаш в светлината,
която ще ти подари искри.
А утрото ще грейне с вяра,
грабни го с трепетни очи,
вдъхни сега от топлината бяла
на хиляди пулсиращи лъчи.