Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана, се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току-що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави.
Усещаш ли аромата ми, скъпи?
Усещаш ли влагата по бузите ми?
И се блъскаш в клетката на собствената си лудост, докато аз моля за прошка.
Виждаш ли искрите в очите ми, скъпи?
Ти ги предизвикваш.
И целувам ръцете ти, докато получавам поредната плесница.
Иска ми се да не се бях губила толкова дълбоко в душата ти. ...