Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави.
Усещаш ли аромата ми, скъпи?
Усещаш ли влагата по бузите ми?
И се блъскаш в клетката на собствената си лудост, докато аз моля за прошка.
Виждаш ли искрите в очите ми, скъпи?
Ти ги предизвикваш.
И целувам ръцете ти, докато получавам поредната плесница.
Иска ми се да не се бях губила толкова дълбоко в душата ти.
Ще ми вярваш ли утре, скъпи, дори ако утре не съществува?
Ще ме обичаш ли толкова силно, скъпи, че да искаш да ме убиеш?
И отново потъвам в дима от цигарите ни.
Дробовете ми не чувстват огъня, но сърцето ми вече е изпепелено.
Поеми кървящите ми длани и вкуси кръвта ми.
Спомените крещят ли, скъпи, докато навлизат в главата ти?
Поредната линия не може ли да спре болката, скъпи?
Не искаш ли да опиташ вкуса ми отново?
И коленете ми са сини, докато лазя в краката ти.
Ритникът в главата ми, този път не беше достатъчно силен.
Но не се коси, скъпи, вече видях мъката ти.
Ако искаш отрежи крилете ми, но аз ще продължа да се рея в облаците.
Бъди мой, скъпи, докато напълно изгубим разсъдък.
И трябва да ми вярваш, защото аз съм образът в огледалото, което чупиш.
Усещаш ли аромата ми, скъпи?
Усещаш ли влагата по бузите ми?
© Ержи All rights reserved.