Усещаш ли мига
Във който като бясно куче
Свивам се в юмрук
И казвам че не искам да те виждам вече
И скривам се в дълбоките си мисли
Да редя деня си
И да го пререждам в месеци
Докато изпирам миналото си
И докато изплаквам детството си
Защото ти си моята река
И в калните ти брегове
Умират най-красивите мечти
И там се ражда ново време
За да ни научи да обичаме
Но е твърде късно понякога
И ние сме твърде заети
И нямаме време да кажем
Какво ни тежи на сърцето
Защото сме бедни на чувства
И сме богати пред съседите се
Ти кога смяташ да спреш
И кога мислиш да тръгнеш
Кога ще захвърлиш ежедневието си
И ще хванеш за опашката вълнуващото
На мен не ми остана време
Сякаш всичко се е свършило
И по-щастлив от всички
Художници, алкохолици и поети
Ми се иска да съм си обратно вкъщи
Но знам че няма да е същото
Така че като бясно куче
Свивам се в юмрук
И блъскам по стената
Да я заболи поне
Ако не се срути
И да ме почувства
Ако ти не щеш да се научиш
5 юни 2010
© Десислав Илиев All rights reserved.