Aug 6, 2014, 7:45 PM

Усещащи човеци 

  Poetry » Love
459 0 5
Остави ли ми мъничко душа?
Ти знаеш, че аз не искам много.
Нахраних се и с малката троха,
отронена от мислите за сбогом.
 
Остана ли ни мъничко любов?
Колкото със теб да оцелеем?
Изтрихме ли предишните “Ако...”,
в сегашното пълзим или живеем?
 
Остави ли ми малко красота?
Онази, от дълбокото в душата.
Аз няма да те търся с есента,
когато се завърнеш – ще те чакам.

 

Оставих ти парченца от мечти,
поръсени с илюзия за вечност -
аз толкова мога. Другото боли -
съдбата на усещащи човеци...

 

© Деси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??