Когато видиш някой да се рови във боклука,
става ли ти мъчно във душата?
Сърцето свива ли ти се от нечовешка болка?
Усети ли вкуса на самотата?
Разбра ли, че е страшно да си сам сред свои,
да си орисан с безнадежност и тъга,
да нямаш изход, избор във средата своя,
да си обречен на презрение, нищета?
А ние всички сме доволни хора,
потънали в охолен егоизъм,
минаваме покрай клошаря предоволни
и парадираме със своя морализъм. ...