Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо,
което дава сила, на живеца ти,
изядената пак през сила леща,
отронва цветовете на гледеца ти.
Овца да си - от грешните най- грешна,
посрамила и джинса на дедите си,
докато дишаш вярваш безутешно,
че струва си да светиш, за мечтите си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up