Patrizzia (Надежда Ангелова)
2196 18447
Dec 26, 2019, 12:23 PM  

... Усмихната, насън... 

  Poetry » Other
552 7 14

Ухае тишината на канела,
на мандарини, зима, липов чай
Завива ме и в мекичка постеля,
заспи! – ми шепне. И сънувай май.

Часовникът приспива ме, потраква,
забравил за изнервеното тика-так.
И кукувичката си не очаква,
на кръгъл час да ме пробуди пак.

Към мечките природата е честна,
в бърлога свити безметежно спят.
Съдбата им е проста. И е лесна.
насън, дори мечета ще родят.

А в моята душа е доста шумно,
очите ми рефлекторно горят...
Поспала бих. И знам, че е разумно,
там-тами луди, будят ме, ехтят...

Защо ли се родих такава – струна?
Докоснат ли я – до небето звън...
Кой тъжната ми песен ще целуне?
За да заспи... Усмихната, насън...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??