Усмихната сълза ме навести,чаровно болката разлисти, тя беше изтъкана от мечти, със помисли добри и чисти. Във нея бе събрана вечността, на минало и бъдеще мечтите, тя клада бе, възраждаща страстта, какво, че само миг ми бе в очите. Сълзата ме погали по лицето, усмихна се и плахо си замина, осмисли ми с усмивка битието. любов извая в рая за двамина. |
© Неземна All rights reserved.