Написах спонтанно долния стих и знам, че може би е лишен от всякаква художествена стойност, но просто така се изляха думите и емоциите от душата ми. Съжалявам, че изпълнението няма да се хареса на много от читателите, но това стихотворение е обръщение към всички Вас.
УСМИХВАЙТЕ СЕ ПОВЕЧЕ И БЪДЕТЕ ВЕСЕЛИ!
Защото, както казва една приятелка :
„ЩАСТИЕТО ИДВА ПРИ ВЕСЕЛИТЕ!”
Усмихнати бъдете
Приятели намирам много лесно,
с тях се бързо аз сприятелявам...
Но какво ли, Боже, после правя,
че в един момент ги натъжавам?
Уж искам да са весели, засмени,
шеги им пиша, стихове, поеми,
но накрая гаф понякога се получава ...