Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.
Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,
и пронизващата болка я отрезви.
Искаше животът ù да бъде жив,
но само тя бе божеството, способно да го съживи.
Устните ù са вързани с черна кърпа,
в тишината душата ù крещи,
но викът ù се удавя в празния въздух,
а в ума ù танцуват демони.
Минувачите по нея хвърлят камъни
и бялата ù рокля от кърви става алена.
В душата ù от звяр раздрана се разрастваше черна дупка, ...