Звездите пак нашепват твоето име,

Поглед към морето - там двама седиме,

аз и ти просто като приятели,

аз и ти без никакви други предатели.

Поредната чаша без милост обръщам,

не искам повече спомени да връщам,

моля те, усмихвай се на друга вече,

забрави за старото си плюшено мече.

Тя обича те даже по-силно от мен,

само теб жадува вечно нощ и ден.

Върви, недей обръщай се назад,

макар сълзите да са като листопад.

Светът внезапно стана по-друг,

всеки отсреща е доста по-груб.

Искам на спокойно място да бъда,

надалеч чувствата си да изпъдя.

Лек за силната болка никъде няма,

убивам чувствата, потъвайки в яма.

Силна съм – може би лесно ще ги спра,

просто няма вече за теб да се хабя.

И последно искам да ти кажа,

можеш да си събереш багажа.

С тебе беше ми наистина приятно,