Усмихвам се, а всъщност ми тежи ...

Jun 29, 2008, 11:28 PM

Poetry » Love

1395 0 3

На лицето слънце грее, а в душата ми вали...
Времето навън се смее с топъл и приветлив цвят,
в сърцето ми порой се рони от сълзиците без глас...
Тъжна съм, така е?!
Но запита ли се защо?
Премълчавам... и закривам... всичко, задето ме боли,
все едно... тъга не съществува, а само радост в моите очи.
Да се правя на щастлива явно умея го добре...
Щом за миг не заподозря... нещо тъмно, мъчещо живота сред цветя...
Усмихвам се, а всъщност ми е тъжно и пак напред вървя...
с надежда, че радост и за мене има... някъде на таз земя.
Сърцето ми да изгори, пак усмивка на лицето ще седи ..
Защото знам, че лято пак като преди ще настъпи и за моята душа...
Снегът ще се стопи, над сърцето пак ще има пъстроцветна дъга...
И фaлшивата усмивка ще изчезне, ще се радвам вече от сърце...
Със звучен глас ще посрещна щастието в моите ръце...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Yes_Baby_ (Чингапук)

2008-08-30T16:48:06+03:00

"..фалшивата усмивка.."

Пожелавам ти искрени усмивки занапред.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-06-30T18:17:30+03:00

Определено прозаично!!!Но има идеен заряд!!!
Поздрави!!!
Tin-Tin (Тина)

2008-06-29T23:33:45+03:00

Чудесно! Аз също се чувствам така в по-голямата част от времето... Или поне се чувствах, сега не знам. Единственото сигурно е, че това ни прави по-силни. И е хубаво, защото като не показваме какво ни е в душата, трудно могат да ни наранят. Поздрав!